Вадете лозарските ножици, резитбата иде!

Наближава времето на лозарските ножици. За повечето от нас те се асоциират само с празника Трифон Зарезан, но за истинските лозари резитбата е задължителна дейност. В зависимост от начина на отглеждане на лозите тя се върши един или два пъти в годината, а понякога и повече, в точно определено време и с прецизно разписани правила. Ако се пропусне, лозите прорастват, стъблата им се увиват като храсти с неопределена форма, развиват се предимно пъпките по върховете на пръчките, а основата се оголва. Така и плододаването постепенно намалява.
 
Когато опитните лозарски ръце придадат на лозата нужната форма, растението е готово за останалите видове обработка. Целта на резитбата е равномерно да се разпределят леторастите върху частите на главината. По този начин се регулира растежът и се дава възможност на лозата да развие максимално плододаване. Какво и как точно се реже, най-добре знаят специалистите. Любителите - лозари е добре да се консултират с тях, за да не причинят щети на своите лози. 

От резитбата зависят правилният растеж и пространственото разположение, а те водят до равномерно натоварване на лозата. По този начин се постигат висока реколта и качествено грозде.
Освен че е необходима, резитбата на лозята е сред онези човешки дейности, които от дълбока древност са свързани с ритуали и вярвания. У нас най-популярни са тези около празника Трифон Зарезан. Той е за всички, дори за тези, които нямат никаква представа от лозарство и от резитба.

На този ден лозарите ритуално зарязват като за първи път през годината, благодарят на растенията за предишната реколта и разиграват ритуални диалози с наричания за богат добив. Избира се цар на лозето, като на главата му се слага венец от лозови пръчки вместо корона. В редовете се прелива вино от бъклица или котле, а в някои региони отрязаните пръчки се хвърлят в реката, за да се лее виното като река.
 
Ние почитаме традициите. Затова ще зарежем според обичая на 14-и февруари. Ще събудим за живот лозите, от които отново ще очакваме здрави и богати гроздове. А за всички вас, нашите приятели, са прекрасните свищовски вина, с които всяка глътка е празник. И нека когато вдигаме наздравица с тях, да споменем с добро грижовните лозари. Наздраве!

Върни се в началото